Световните акции завършиха първото тримесечие на 2025 г. лошо – индексът MSCI All-Country World Equity се срина с повече от -4% през март, за да приключи тримесечието със спад от -1,7% (в USD). Американските акции потънаха най-много, тъй като инвеститорите продължиха да са нервни от несигурността, породена от търговската политика на Доналд Тръмп. Широкият индекс S&P500 спадна с 4,6% от януари до март, а технологичният NASDAQ Composite – с повече от 10%. За разлика от тях китайският пазар и повечето европейски фондови пазари спечелиха за тримесечието. Месец март започна със съобщенията, че Съединените щати налагат 25% мито върху повечето стоки от Канада и Мексико, като същевременно допълнително увеличават съществуващите мита върху китайския внос. Ответните действия на тези три ключови търговски партньора на САЩ накараха президента Тръмп да отложи влизането в сила на новите мита върху канадските и мексиканските стоки за един месец (отново!), което донякъде успокои пазарите. Към края на март обаче новообявените 25% мито върху всички автомобили, произведени извън САЩ, предизвикаха притеснения за инфлацията и борсовата волатилност отново се повиши. Пазарите се разколебаха допълнително, когато Доналд Тръмп заплаши да обяви още по-широк набор от мита, които да влязат в сила на 2 април. Въпреки че икономиката на САЩ е много по-малко зависима от външната търговия, все пак се очаква митата да бъдат спирачка за икономическия растеж и да повишат инфлацията при стоките. На фона на тези пазарни сътресения цената на златото продължи да се покачва – тя достигна нов рекорден връх, тъй като инвеститорите се струпаха към благородния метал в търсене на сигурно убежище от несигурността по фондовите пазари и задаващата се инфлация. През първите три месеца на 2025 г. златото поскъпна с 19%, постигайки най-добрия си тримесечен резултат от почти 40 години насам (от 1986 г.)! Така, благодарение на златото, суровините са най-добре представящият се клас активи тази година досега. Предпочитанията на инвеститорите към нискорискови активи бяха ясно изразени – най-лошо представилите се сектори през последния месец бяха Информационните технологии и Потребителските услуги (цикличното потребление), докато Енергетиката и Комуналните услуги бяха сред най-добре представилите се. Борсовият индекс, включващ бързорастящи акции с голяма пазарна капитализация в САЩ, отново изостана с голяма разлика от подобен индекс на акции със стойност, увеличавайки още повече относителното си изоставане от началото на годината. Големите американски компании (предимно от сферата на ИТ) водеха пазара през 2024 г. През първите три месеца на тази година обаче, индексът на растежа се понижи с -10,0% спрямо 1,2% ръст за индекса на акциите със стойност. Въпреки че икономическите данни за САЩ излязоха малко смесени, се тревожното настроение си личеше – инфлационните очаквания се повишиха (от 3,3% на 4,3%), потребителското доверие спадна, индексът на мениджърите по покупките в промишлеността (PMI) спадна малко под 50 (което показва свиване), а очакванията за растежа на БВП бяха понижени. Европейските акции също се понижиха през март –тарифните заплахи на Тръмп не пощадиха нито един пазар. На този фон акциите на развиващите се пазари се представиха по-добре от развитите пазари през месеца, като китайските и корейските акции се представиха силно. От началото на година китайските акции са се повишили вече с повече от 15%. На пазарите за фиксиран доход се наблюдаваше забележимо разминаване между Америка и Европа през март. Докато в САЩ пазарната несигурност доведе до рязък спад в настроенията и повишена вероятност за рецесия, европейските икономически перспективи се подобриха значително благодарение на огромните фискални стимули, гласувани за инфраструктура и превъоръжаване. Съответно, нарастващите рискове от рецесия доведоха до ръст от 2,9% на американските държавни ценни книжа (в USD), докато очакванията за много по-големи емисии дълг за финансиране на новите програми за държавни разходи натежаха върху възвръщаемостта на европейските държавни облигации. Като цяло за месеца, облигациите бяха относително стабилни и варираха в определени граници. Световният индекс на облигациите Bloomberg Global Aggregate спадна с повече от -3% (в EUR) през март, но с по-малко от -2,5% за тримесечието. Месецът бе ярко илюстрация на предимствата на диверсифицирания портфейл, тъй като загубите от акции в САЩ бяха компенсирани от спадащата доходност на американските ДЦК (цените на облигациите и тяхната доходност се движат в противоположни посоки).
         Месец март бе ужасен за американските акции. Основен пречка за пазарите бяха няколкото нови съобщения за мита, които президентът Тръмп направи за някои държави (най-вече за Мексико и Канада) и за някои стоки (автомобили, стомана и алуминий). Притесненията на инвеститорите за последващото икономическо забавяне, нарастващата инфлация и отслабващите потребителски нагласи изпратиха американските борсови индекси в отрицателна територия, (и те регистрираха най-лошото си тримесечие от мрачната 2022 г. досега). Секторите на Информационните технологии и на Потребителските услуги отбелязаха най-силен спад. Технологичният индекс NASDAQ Composite спадна със -7,7% през март и с повече от -10% за тримесечието. Много от технологичните гиганти пострадаха: от януари до март акциите на Nvidia се сринаха с 19%, на Alphabet (Гугъл) – с 18%, а на Apple и Microsoft – с 11%. От миналогодишните шампиони, Великолепната седморка, Tesla беше засегната най-тежко – от началото на годината тя е загубила 36 % от стойността си.  Въпреки това повечето други сектори се представиха по-добре, като най-печеливши бяха секторите Енергетика и Здравеопазване. Широкият индекс S&P500 спадна с -5,75% само през март, а за тримесечието се понижи с -4,6%. Инвеститорите се опасяваха, че търговските мита плюс оптимизацията на публичния сектор (съкращаване на работни места), планирана от DOGE (новия Департамент за правителствена ефективност), могат да окажат натиск върху потребителите в САЩ. Индексът на потребителското доверие се понижи за четвърти пореден месец през март до 92,9 (спрямо 100,1 преди това). Частта на индекса, отразяваща очакванията – която измерва краткосрочните възгледи на потребителите за доходите им и за условията на пазара на труда – спадна до 65,2, достигайки най-ниското си равнище от 12 години насам (показание под 80 може да означава предстояща рецесия). Като се има предвид мрачните нагласи, не е изненадващо, че на заседанието си през март Фед реши да не предприема никакви действия по отношение на лихвените проценти (запазвайки ги на нива от 4,25%-4,50%). Все пак Фед ревизира прогнозите си за растежа на БВП през 2025 г. до 1,7% (намалявайки ги от 2,1%) и за инфлацията през 2025 г. до 2,7% (увеличавайки ги от 2,5%). Инфлацията, измерена чрез любимия показател на Фед – базовите разходи за лично потребление (PCE), които изключват волатилните цени на храните и енергията – нарасна с годишен темп от 2,8% през февруари, което бе повече от очакванията на икономистите и повече от стойността от предходния месец.  От друга страна, корпоративните печалби продължават да нарастват; икономиката продължава да създава работни места със силни темпове (равнището на безработица спадна от 4,1% на 4,0%); а PMI индексът в промишлеността се повиши до 50,9 през януари, като за първи път от две години насам показа над 50. Заклещен между чука и наковалнята, Фед сега ще трябва да избира между опасността от забавяне на икономическия растеж и рисковете за повишаване на инфлацията. Влошените перспективи за повишаване на лихвените проценти от страна на Фед бяха една от причините за значителното поевтиняване на щатския долар спрямо кошницата от световни валути – спрямо еврото доларът загуби над 4,2% през март, което допълнително засили отрицателната доходност от американските активи (акции и облигации) за европейските инвеститори. През това тримесечие американските ДЦК се представиха добре, като доходността им спадна (а цените се повишиха) в отговор на по-слабите данни за икономическата активност – инвеститорите се опитаха да намерят убежище в облигациите, докато акциите спаднаха. Разминаването беше най-видимо на пазарите на корпоративни облигации, където деноминираните в щатски долари облигации превъзхождаха по обем евровите облигации (както на пазарите на облигации от инвестиционен клас, така и на тези с висока доходност). Доходността на важните 10-годишните американски ДЦК приключи тримесечието на равнище 4,2%, което е с 36 базисни точки по-ниско спрямо началото на годината.
         Въпреки сериозното отстъпление през март, европейските акции отбелязаха стабилно покачване през първото тримесечие. Общоевропейският индекс STOXX Europe 600 приключи третия месец с понижение от -4,2%, а за тримесечието отбеляза добра възвръщаемост от 5,8% (в EUR). След силното рали през януари акциите бяха подкрепени допълнително през февруари, когато новоизбраният канцлер Фридрих Мерц в Германия внесе известен оптимизъм, че администрацията му ще следва програма, насочена към икономически растеж. Възходът на акциите обаче се обърна през март, когато пазарите се свиха на фона на опасенията от новите мита на САЩ върху вноса, особено върху този на автомобили и автомобилни части. Оказа се, че безкомпромисният подход на новата американска администрация имаше мобилизиращ ефект върху европейските политици. Европейската комисия обяви, че одобрява нови разходни програми, без да нарушава фискалните правила на ЕС – една програма за 800 млрд. евро за укрепване на отбраната на блока и друга за 500 млрд. евро за инфраструктура, които ще се изпълнява през следващите 12 години. Бизнес настроенията сред компаниите значително се подобриха, особено сред германските, след изборите. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната се повиши до седеммесечен връх – услугите вече растяха, а сега и промишленото производство се върна към експанзия за първи път от две години. През месеца на Стария континент настъпи и промяна в пазарното лидерство – германският доставчик на бизнес софтуер SAP изпревари датския фармацевтичен гигант Novo Nordisk, за да стане най-голямата компания в Европа по пазарна капитализация. SAP бе повлиян благотворно от ентусиазма около изкуствения интелект, докато всъщност цената на акциите на Novo Nordisk спадна наполовина от юни миналата година, тъй като шумът около най-продаваните им лекарства за отслабване, Ozempic и Wegovy, позаглъхна. Бившият претендент за титлата „най-голяма европейска компания“, производителят на луксозни стоки LVMH, също пострада, тъй като търсенето от Китай намаля, а митата на Тръмп представляват още една опасност за бъдещите продажби. За разлика от тях европейските авиокосмически и отбранителни компании се изстреляха в небесата напоследък, предвид перспективите за увеличаване на разходите за превъоръжаване на континента. Най-добре представилият се сектор за тримесечието обаче беше Финансовият. Особено европейските банки имаха силно тримесечие с някои солидни резултати; местните банки също така са и сравнително незасегнати от бушуващата търговска война. Другите сектори в Европа, които отбелязаха най-големи печалби бяха Промишлеността, Енергетиката и Комуникационните услуги. Сред секторите с по-слабо представяне бяха Потребителските услуги и Информационните технологии. Като цяло европейските акции се повлияха положително най-вече поради ротацията на глобалните инвеститори извън скъпо оценените американски технологични акции. В макроикономически план повечето данни, излезли в Европа, бяха благоприятни. По данни на Евростат годишната инфлация в Еврозоната се е понижила до 2,3% през февруари (от 2,5% през януари). Това дава на Европейската централна банка повече възможности за маневриране в сравнение с Фед. През март ЕЦБ одобри още едно намаление на лихвения процент с 0,25% (шесто поред!). Този ход бе предприет в отговор на анемичния европейски икономически растеж и нарастващото геополитическо напрежение, като в момента пазарите оценяват намаления с още 60 б.т. до края на 2025 г. Огромният размер на европейските финансови пакети за инфраструктурни и отбранителни разходи шокира пазарите, а доходността на държавните облигации се повиши (цените им спаднаха). Германските Бундове понесоха по-голямата част от удара на последвалата разпродажба в цялата Еврозона – доходността на важните 10-годишните Бундове се повиши с повече от 30 б.т. в деня след обявяването, а като цяло, доходността на германските Бундове отбеляза най-големия си дневен скок от Обединението през 1990 г. досега. Разходите по заемите в другите държави-членки на Еврозоната също се повишиха през тримесечието (доходността се повиши).
       Март бе поредния месец, в който индексите на Българската фондова борса демонстрираха диверсификационното си предимство в едно глобално портфолио. Големите спадове по международните борси изобщо не бяха отразени на БФБ - представителният индекс SOFIX остана почти без промяна за месеца, а широкият BGBX40 дори се повиши с 0,6%. През март бе проведена нова среща с компаниите-участници в програмата BeamUp Lab, насочена към малки и средни предприятия, с интерес към листване като публична компания. Домакин на срещата бе БФБ, като експерти представиха възможността за набиране на капитал от пазар beam, както и новата платформа за колективно финансиране („краудфъндинг“), SpaceCrowd, предназначена за финансиране на старт-ъпи и начални бизнес идеи. Така, сред „сините чипове“ на родната борса за месеца най-добро представяне направи технологичната компания  Сирма Груп Холдинг АД, която се покачи с повече от 10%, а най-много загуби търговската банка Централна кооперативна банка АД, чиято цена на акцията спадна с 4,6%. 

Източник: Bloomberg, БФБ