През юли световните фондови пазари изглеждаха спокойни на индексно ниво, но под повърхността това бе месец на рязка ротация. Индексът на глобалните акции MSCI All-country World спадна леко (-0.6% в евро), тъй като по-добрите от очакваните печалби за второто тримесечие помогнаха на инвеститорите да се уверят, че корпоративните печалби все още остават силни. Месецът беше доминиран от три мощни теми: 1) подновени напрежения между САЩ и Иран, които за кратко повишиха цените на петрола и суровините, 2) преоценка на търговията с изкуствен интелект (AI), която предизвика рязко разпродажба на производителите на чипове, и 3) нови обявления на мита от администрацията на Тръмп. Докато инвеститорите станаха по-избирателни към високо оценените „растежни акции“, лидерството на пазара се измести решително към по-евтино оценените сектори, като Енергетиката и Финансите сектори демонстрираха силното предимство на акциите на „стойността“ спрямо „растежа“ (value versus growth). Всъщност, стойностните акции се повишиха с 3,6% през юли, докато растежните спаднаха с 2,5%, създавайки разлика от над 6% само за един месец между двете стратегии за инвестиране. Най-забележителният обрат настъпи в технологиите. Акциите на полупроводниковите компании паднаха рязко (MSCI World Semiconductors Index -13.2% в USD), а американските акции, набрали инерция напоследък, имаха най-слабия си месец от 2008 г., тъй като инвеститорите поставиха под въпрос високите оценки на AI и станаха по-избирателни относно бъдещите печалби. Като цяло, акциите в САЩ паднаха за втори пореден месец, тъй като компаниите показаха силни печалби за второто тримесечие, но излязоха данни за по-слабо потребление, включително намаления на дискреционните разходи и нарастващи кредитни опасения. Разликите в регионалното представяне бяха необичайно високи. Европа показа стабилност, като индексът Stoxx Europe 600 достигна рекордно високо ниво, докато в Япония имаше ясно изразена дихотомия между почти-непроменения TOPIX (широк индекс на акции) и близо 8% спад в по-технологично ориентирания Nikkei225. Развиващите се пазари бяха най-слаби, водени от изключителната волатилност на Южна Корея: индексът KOSPI спадна с повече от 30% от юнските си върхове, като спадна с 16,4% за четири дни и след това се възстанови с почти 18% за един ден! Корейските гиганти в чиповете SK Hynix и Samsung Electronics претърпяха рязък спад на цените на акциите им с 35% и 21% през юли – двете компании представляват около 40% от целия KOSPI. За разлика от това, Китай беше основното изключение, като нарасна с над 13% (индекс Hang Seng), където се струпаха инвеститорите бягащи от по-широката слабост на развиващите се пазари, и привлечени от оптимизма около по-евтините AI модели. Петролът беше друг ключов двигател. Подновеният конфликт между САЩ и Иран за кратко вдигна цената на петрола Brent над 100 долара за барел, повишавайки цените и на суровините и енергията, и също така възобнови опасенията за повишена инфлация. Федералният резерв запази своя основен лихвен процент, а доходността на 30-годишните държавни облигации на САЩ се повиши до 19-годишен връх, тъй като облигационните пазари отразиха по-засилените инфлационни рискове. Пазарите на фиксиран доход загубиха, тъй като нарастващата доходност оказа натиск върху цените на облигациите в повечето сектори. Доходността на Американските ДЦК се покачи по цялата крива, като 10-годишните ДЦК бяха близо до 4.75%, а двугодишните – около 4.25%, отразявайки повишената инфлация и подновени очаквания за по-затегната политика на Федералния резерв. Дългосрочните облигации пострадаха най-много, докато облигациите с висока доходност (т.нар. junk bonds) се задържаха по-добре. Кешът беше единственият основен сегмент с фиксиран доход с положителна възвръщаемост за месеца. Като цяло, юли показа пазар, който беше донякъде стабилен, но силно нестабилен под повърхността: инерцията на изкуствения интелект отслабна, „стойността“ се върна в играта, петролът промени инфлационните очаквания, а регионалните резултати се разминаваха в широк диапазон.
      Американският фондов пазар отчете втори пореден отрицателен месец, като печалбите за второто тримесечие започнаха със смесени резултати. Технологичният индекс Nasdaq100 спадна с -6,6% през юли (в USD), докато водещият S&P500 остана почти стабилен с леко отрицателна доходност от -0,1%. Парадоксът беше, че печалбите на S&P500 бяха изключително силни, но индексът все пак завърши като цяло почти без промяна. Новините бяха забележителни: с 63% от компаниите вече изнесли отчети, корпоративните печалби изглежда, че нарастват с 36% на годишна база, а необичайно висок дял, 85% от компаниите, надминаха очакванията на анализаторите — въпреки че тези очакванта вече бяха повишени преди сезона на отчетите! Най-забележителната характеристика беше колко тесен е растежа. Около три четвърти от общия ръст на печалбите на S&P500 идваха само от два сектора — Информационни технологии и Комуникационни услуги — докато акциите на "Великолепната седморка" продължиха да доминират на пазара. Изненада беше рязката ротация: американските акции „на растежа“, с голяма инерция напоследък, претърпяха най-слабия си месец от 2008 г., тъй като инвеститорите изоставиха скъпите AI победители в ползана по-евтини алтернативи като Енергетика и Финанси. Инвеститорите искаха повече от печалба: те искаха доказателство, че огромните AI капиталови разходи ще генерират подобаваща възвръщаемост. Макро-натискът също допринесе за този обрат: силни икономически данни, постоянни опасения за инфлация и по-високи цени на енергията засилиха очакванията, че както инфлацията, така и лихвените проценти могат да останат високи за по-дълго време – което смаза пазарите на облигации. От началото на годината досега, по-високата инфлация и устойчивият икономически растеж значително повишиха доходността на облигациите. Например, доходността на 10-годишните американски ДЦК се повиши от около 4,2% до 4,75%, докато доходността на 2-годишните се повиши от 3,5% на 4,25% - именно отразявайки нарастващите очаквания, че Фед може да се наложи да затегне политиката си още повече, за да контролира инфлацията. През юли тази тенденция се засили, тъй като пазарите поставиха под въпрос ангажимента на Федералния резерв да върне инфлацията до целевата стойност (2%), което доведе до рязко покачване и увеличаване на „стръмнината“ на кривата на доходността. Дългосрочните облигации се представиха по-слабо, като доходността на 30-годишните държавни облигации достигна 5.27%, което е най-високото ниво от 2007 г. досега. Фед остави лихвите непроменени на 3.50%–3.75%, но трима от членовете гласуваха за повишаване с 25 базисни пункта. Пазарът на корпоративен кредит се представи по-слабо. Спредове в САЩ на облигациите с инвестиционен рейтинг (IG) се разшириха леко, като изостанаха от сравнимите ДЦК. Емитентите на облигации от Технологичния сектор бяха подложени на натиск заради опасения, свързани с изкуствения интелект. Накратко, юли беше забележителен месец, защото изумителните печалби не бяха достатъчни: пазарът премина от прехласване по бурен растеж към съмнение във възвръщаемостта от AI, високите оценки, и устойчивостта на ралито.
     Европейските пазари на акции показаха устойчивост през юли, като общоевропейският индекс Stoxx Europe 600 достигна 655.2 – исторически връх – в последния ден на месеца. Представянето обаче се различаваше рязко според пазара и сектора. Най-яркият победител беше Великобритания, където индексът FTSE All-Share нарасна с 3.7%, подпомогнат от ниския дял на Технологиите и по-голямата тежест на Енергетиката и Финансите. По-високите цени на петрола подкрепиха силно енергийните акции, а банките също допринесоха за добрата възвръщаемост; интересно, индексът на компании със средна пазарна капитализация,  FTSE250, се представи по-добре от този с голяма пазарна капитализация, FTSE100. Резултатите на европейските пазари по континента бяха смесени. Основен препъни-камък дойде от опасенията, че китайските конкуренти могат да застрашат водещият европейски производител на оборудване за производство на чипове – холандският гигант ASML, чиято цена на акцията спадна с приблизително 18% през месеца, въпреки че мениджмънта повиши годишните прогнози. Акциите на Комунални услуги и Здравеопазване също спаднаха, докато Енергетиката беше най-добре представящият се сектор. Финансовите акции се повишиха на крилете на  стабилните печалби на континенталните банки. Макроикономическите данни добавиха  важен обрат: БВП на еврозоната нарасна с 0,4% на тримесечие през второто тримесечие след стабилен растеж през първото тримесечие, докато инфлацията се повиши до 2,9% (над целта на ЕЦБ от 2%). Тази комбинация от устойчив растеж и стабилна инфлация увеличи спекулациите, че ЕЦБ може да се наложи да повиши лихвите, дори след като ги запази непроменени на 2,25% през юли. В Обединеното кралство Банката на Англия също запази лихвите стабилни на 3.75%, като инфлацията спадна леко до 2.8% от 3.0%. Пазарите до голяма степен игнорираха политическата промяна, след като Анди Бърнъм замени сър Кийр Стармър като министър-председател. Европейските облигационни пазари отстъпиха през юли, тъй като инвеститорите преоцениха очакванията си за бъдещите лихвени нива. В началото на месеца, слаби инфлационни данни накараха пазарите да очакват по-малко повишения на лихвите, но рязко покачване на цените на петрола и природния газ по-късно обърна тази тенденция. Когато ЕЦБ обяви, че запазва лихвите си непроменени, даде малко индикации за някакво бъдещо облекчаване – докато устойчивият икономически растеж продължава да подкрепя очакванията дори за по-високи лихви. В резултат доходността на държавните облигации в цяла Европа достигна многогодишни върхове. Италианските 10-годишни облигации отбелязаха най-голямо увеличение, не поради опасения относно фискалната позиция на Италия, а защото италианските ДЦК са по-чувствителни и обикновено реагират по-силно от централно-европейските облигации на промени в очакванията за лихвите в Еврозоната. В Обединеното кралство облигационните пазари бяха повлияни както от опасенията за инфлацията, така и от вътрешните проблеми с фискалната прозрачност. Доходността на държавните Гилт-ове първоначално се огъна, но по-късно се стабилизира след назначаването на нов канцлер с подновен ангажимент към фискална дисциплина. Като цяло, юли в Европа отбеляза впечатляваща ротация – от акции свързани с изкуствен интелект към други от сферата на Енергетиката, Финансите и отбраната.
     В унисон с европейския ентусиазъм, акциите на Българската фондова борса (БФБ) също отбелязаха положителен резултат за месец юли. Всички индекси на родната борса се обагриха в зелено за месеца, като представителният SOFIX скочи с повече от 3,1%. Продължава да се наблюдава и повишаване на активността – броят сделки е с около 1/3 повече спрямо година по-рано, а обемът на оборота в евро – с 2/3! През юли се навършиха и две години от създаването на най-новия сегмент на БФБ – EuroBridge. За този период са реализирани близо 16 хиляди сделки и оборот от 63 млн. евро. Сегментът позволява двойно листване на български компании и едновременна търговия на техните акции на БФБ и на големия пазар на Deutsche Borse – Xetra. Към момента чрез EuroBridge достъп до Франкфуртската фондова борса имат две български публични компании - на Шелли Груп АД и Сирма Груп АД. Данните на БФБ показват, че за 2 години, комбинираният оборот на Шелли на българския и германския пазар е нараснал почти 3 пъти. За месеца, сред сините чипове на родната борса, най-добре за юли (за втори пореден месец) се представи холдингът „Химимпорт“ АД, с над 31% доходност, а най-лошо – финансовият холдинг „Еврохолд България“ АД, с малко над 5% спад.

Източник: Bloomberg, БФБ