Настъпването на пролетта донесе глътка въздух за инвеститорите. Глобалните пазари започнаха Април в сянката на нови геополитически предизвикателства. Новите тарифи от администрацията на САЩ, насочени към ключови за износа на ЕС продукти и промяна във формата на конфликта в Близкия Изток доведоха до вълна на лек оптимизъм, който възнагради инвеститорите, които останаха инвестирани и не се подадоха на паника по време на спада през месец Март. След първоначалните ефективни военни действия на САЩ и Израел срещу Иран, трите страни се върнаха към масата за преговори, а това добави надежда за пазарите, че ключовият за световния пренос на петрол и втечнен газ Ормузки проток ще бъде отворен отново за корабоплаване. Въпреки, че Европа е сравнително слабо зависима от преноса на горива от Близкия изток, икономиките от Азия и Япония са далеч по-уязвими, особено островната страна, която внася над 90% от петролните си продукти именно от там. Въпреки това, водещият индекс Nikkei 225 отчете силен ръст заставайки начело на развитите пазари като местните акции бяха подкрепени от слабата йена, която затвори месеца на курс 156.58 за американски долар спрямо 143.07 година по-рано¹. Въпреки евтината валута и силните данни за износа през Март, очакванията на Централната банка на Япония² остават за париране на ръста поради прогнозиран негативен ефект върху износа на автомобили. Повишаващата се инфлация през Април (цените на едро отчитат повишение с 4.9% на годишна база), обаче, създава и неудобства за инвеститорите, тъй като вероятността от намеса на Централната банка с цел стабилизиране на инфлацията е с повишена вероятност, а това от една страна ще засегне апетитът за японски стоки извън местния пазар, а от друга – т.нар. carry trade трансакции, по които японската йена е честа насрещна страна. Повишение на лихвите в комбинация с поскъпваща йена традиционно е силен мотиватор за инвеститорите да излязат от тези сделки, а това ще е фактор при следващите ходове на Федералния резерв. Въпреки турбулентността, глобалната икономика демонстрира мускули като водещите индекси продължават възхода си, макар и през своите моменти на нервност. Механизмът под тях продължава да движи икономическият часовник със солидна увереност, а първата вълна отчети за 2026 показва, че бизнесът успява да навигира през сложната геополитическа обстановка. От изнесените към момента данни 66% от компаниите в S&P 500 изпреварват общия индекс, а в Eurostoxx 600, към края на Април 60% отчитат резултати, които надхвърлят очакванията на пазара⁷. Това провокира повишения на прогнозите за нивото на водещите индекси, а макар и водещ, технологичния сектор не се очертава като единствен двигател в двете най-големи икономики. Не това е стартът, който обаче очакваше „фабриката на света“. След уверено първо тримесечие, Китай отбеляза изненадващ резултат в индустриалното производство с едва 4.1% ръст за месеца, почти 1.2% под прогнозната стойност, а индексът PMI за производство остана на ниво от 50.3. Потребителите също дадоха слаб принос като потреблението почти не помръдна със скромните 0.2%. Износът отбеляза съживяване като достигна 2.5 млрд юана, или повишение от 9.8%.⁸ Разбира се, това не са всички показатели, които бележат очакванията за глобалната икономика, но ОИСР запазва положителни прогнози от респ. 2.9% за 2026г и 3.0% за 2027г като основният фактор, който задържа очакванията за ръст на тези нива остава геополитическата турбуленция.
В ЕС данните остават миксирани, като инфлацията и цените на недвижимите имоти се повишиха за втори пореден месец. Ефектът от високите цени на горивата бързо се прокрадна в индекса на потребителските цени като на годишна база достигна ниво от 3.0% - повишение спрямо 2.6% през Март и 1.9% през Февруари³. За сега Европейската Централна Банка задържа лихвените равнища на 2.0%, но на последния си комитет през Април темата за евентуално повишаване на лихвите бе на дневен ред и месец Юни 2026 ще бъде определящ за политиката на централната банка тъй като преди въпросната среща ще бъдат достъпни повече данни и при евентуална липса на изходна стратегия за Иран, ЕЦБ може да прибегне до повишение. Предвид смесените изводи от данните за месеца, европейските пазари реагираха по-умерено и въпреки, че отчетоха ръст, той бе доста по-блед спрямо САЩ и Япония. Водещи за европейската икономика бяха технологичния сектор, основните материали и продуктите за домашна употреба като първите два дръпнаха индекса в положителна територия. Сред най-слабо представилите се сектори бяха търговия на дребно, здравеопазване и недвижимите имоти, като индикаторът за увереността на потребителите отчете рязък спад достигайки ниво от -19.4 за страните от съюза и дори по-ниско ниво от -20.6⁴ за страните от еврозоната – значително под дългосрочната средна стойност. Ниското доверие на потребителите не е единствената лоша новина за европейската икономика, като индикаторите за икономически очаквания също потънаха до ново, по-ниско ниво, значително под средната стойност. Данните за гръбнака на европейската икономика – индустрията – обаче не само останаха положителни, но и се подобриха като индексът PMI (Purchasing managers index) за еврозоната се повиши за втори път до ниво от 52.2 (под 50 се счита като негативен показател, над 50 – позитивен). Нивата на произведена продукция достигнаха най-високото си ниво от Август 2025, но този ръст изглежда по-скоро временен тъй като в основата му стои ускорена кампания по презапасяване с междинни стоки и ресурси поради притеснения от засилване на инфлацията и евентуален шок от страна на предлагането им. Макар и фокусът да се измести към военна индустрия под инициативата ReArm Europe, военните разходи остават обект на внимателно управление тъй като по-агресивното разходване на средства може да доведе до инфлация при оръжейните системи и боеприпаси, ефект, който определено не е желан от страните-членки. Високите цени на петрола и природния газ също оказват натиск над тежкото машиностроене и макар и Европа да успя да прехвърли вноса си към САЩ, Алжир и Норвегия, една по-малка, но съществена част от количествата идват от Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства. Все пак имаше и печеливши и то в един от пострадалите сектори - на цикличните стоки и услуги. Благодарение на ситуацията в Близкия изток продажбите на електрически автомобили скочиха с 26.2% за първото тримесечие спрямо същият период на 2025г. като 1 на всеки 5 новорегистрирани автомобила е бил на електроенергия като почти се изравняват с тези, разчитащи на бензин.⁵ Основна причина, посочена от интервюираните, е желанието за по-висока независимост от  непрекъснатите флуктуации в цените на традиционните горива.
Инфлацията в САЩ също бързо попи новите цени на петрола. След като натискът от високите лихви постепенно успя да я постави под контрол, низходящият тренд претърпя обрат следствие на прекъсването на доставките през Ормузкия проток, както и от нестихващите атаки срещу петролната инфраструктура на страните в региона. ОАЕ същевременно обяви и решението си да напусне ОПЕК от 1 Май 2026 като по този начин внася независима квота в предлагането на петрол, извън обхвата на контролните функции на организацията, в която до скоро бе член. Венецуела, същевременно, увеличи добива на петрол, но устойчиво високите цени на черното злато обърнаха инфлацията в САЩ обратно до ниво от 3.8% като само за месец Април отчетения ръст възлиза на 0.6%. Повишението обаче дойде на фона на изненадващо силен пазар на труда, който добави почти 115 000 нови работни места, надхвърляйки над два пъти очакванията на анализаторите. Сред секторите, които отчетоха най-висок ръст на новонаети служители бяха здравеопазването и транспорта, а може би не особено изненадващо – съкращенията в технологичния сектор продължиха като фокусът към ИИ донесе нова вълна на реструктуриране. Повишаващата се инфлация бе на фона и на повишения в заплащането, като за последните 12 месеца ръстът на заплатите изостана едва с 0.2% от индекса на потребителските цени. Април бе и първо изпитание през 2026 за компаниите, чиито отчети се очакваха с нетърпение – една година след встъпването в длъжност на новия Президент. Резултатите отново изненадаха с положителни данни като индексът затвори с месечен ръст от 10.4% или вторият най-добър Април от 1950 насам. AMD, Intel и производителят на памет Sandisk оглавиха класацията по доходност благодарение на устойчивото търсене на нови мощности за ИИ, но това не бе достатъчно за да видим технологичния сектор на първо място. Комуникациите бяха най-силно представилия се сектор с ръст от 18.4%, а цикличните стоки и услуги се наредиха на трето място с ръст от 11.7%. Военните действия на повече от 130 локации по света привлякоха интереса на инвеститорите, но акциите на някои от военните компании, като Lockheed Martin и Northrop Grumman се наредиха на опашката, отчитайки корекция след като в началото на Април и двете изглеждаше, че ще се върнат към ръст. Оптимизмът сред инвеститорите остана премерен, въпреки добрите новини, като причините отново гравитират около притесненията от твърде ускорените инвестиции в ИИ, както и от неясният изход от войната в Иран. 
Съществен риск представлява и покачването на доходностите по облигациите като 10 годишните книжа на САЩ затвориха месеца на 4.39%, а 2 годишните на ниво от 3.89%. След като пазарът очакваше политиката на нормализиране на лихвите да продължи, а обявената номинация на Кевин Уорш подкрепи допълнително прогнозите за по-ниски лихви, обръщането на базисната и обща инфлация и трайно високите цени на горивата промениха посоката на вятъра, а пазарът бързо пренастрои моделите си виждайки промяна и в позицията на Федералния резерв. Фиксираните доходност по облигациите изгубиха ролята си на инструмент за защита от инфлацията, а притеснения, че ФЕД може да прибегне дори до повишение на лихвите добави нови килограми към така или иначе падащите цени на емисиите. Отслабването на долара също не бе сред позитивите за дълговите книжа, като доларът отстъпи спрямо еврото с 0.9%. На Острова доходностите по 10 годишните гилтове дори надминаха 5% като към края на месеца затвориха на ниво 5.023%. Политическият раздор изигра ролята на допълнителен катализатор, като премиерът Стармър срещна вътрешно партийна опозиция и управлението на партията му изглежда поставено на кръстопът. Германия може би бе сред най-слабо засегнатите, но Германските бундове с тенор 10 години също следваха глобалната тенденция на повишение на доходностите, като затвориха месеца на 3.01% отново поради притеснения от повишени нива на инфлация.
Българска Фондова Борса отчете охлаждане при активността на инвеститорите, като оборотът на борсата за месеца отчете спад спрямо Март, но от началото на годината ръстът все още остава близък до двоен - 98%. Шели Груп, Софарма и Доверие Обединен Холдинг застанаха на челните места с най-голям брой сделки като общият брой за всички дружества на борсата достигна 5743. Водещият индекс SOFIX тръгна смело, но в средата на Април бързо изгуби постигнатата доходност затваряйки месеца на 0.6% докато BGREIT следващ акциите на АДСИЦ с фокус недвижими имоти отчете негативен резултат от -1.1%. Подобно на глобалните пазари, Април донесе повишение в индекса на потребителските цени с 1.8% като на годишна база тя достигна 6.8%.⁹ 

¹ Investing.com
² Bank of Japan Outlook for Economic Activity and Prices (April 2026)
³ Eurostat 
⁴ European Commission Latest business and consumer surveys - Economy and Finance
⁵ Eleport EV Sales In Europe Up In First Quarter Of 2026: Detailed Overview
⁶ Record Share of S&P 500 Stocks Now Outperforming the Index | Investing.com
⁷ STOXX 600 edges higher on financial gains ahead of key earnings | Reuters
⁸ Gov.cn CHINA'S ECONOMY IN JAN-APRIL 2026
⁹ БФБ, НСИ