#МаркетинговоСъобщение

След силното начало през януари, през февруари световните акции отбелязаха спад. Глобално, индексите на акции се понижиха с повече от 2,5% (напр. MSCI World). Излезлите през месеца по-добри от очакваното икономически данни подобриха краткосрочните икономически очаквания на пазарните участници, но това се отрази негативно на акциите. Инвеститорите се опасяваха главно, че подобна икономическа устойчивост означава, че лихвените проценти ще трябва да останат по-високи за по-дълго време, за да се върне инфлацията към целевите нива (от 2%). В резултат на това облигациите пострадаха. Глобалният агрегиран индекс на облигациите регистрира спад от 3,3% през месеца, като изтри голяма част от положителната доходност, постигната през януари.  Пазарите на акции също се раздвижиха, тъй като бяха попарени надеждите за рали, подхранвано от намаляване на лихвените проценти. Всъщност Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка и Федералният резерв (Фед) обявиха повишения на лихвените проценти в началото на месеца в съответствие с очакванията. Посланието от придружаващите ги изявления беше, че въпреки неотдавнашния спад, инфлацията остава твърде висока и работата на централните банки все още не е свършена. По този начин, макар че силните икономически данни обикновено подкрепят акциите, фондовите пазари явно очакваха понижения на лихвените проценти и затова бяха по-скоро разочаровани от перспективата за по-малко парични облекчения в близко бъдеще, отколкото зарадвани от перспективата за отлагане на рецесията.
В САЩ акциите спаднаха през февруари. В началото на месеца ФЕД гласува единодушно за повишаване на лихвените проценти с 25 базисни точки (0.25%) до 4,75%. По-късно през месеца председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че монетарната намеса започва да действа за ограничаване на инфлацията, но че процесът на „дез-инфлация“ се очаква да продължи още дълго - и вероятно ще е необходимо още повишаване на лихвените проценти, особено ако макроикономическите данни продължат да бъдат по-силни от очакваното. Така почти всички сектори на S&P 500 завършиха надолу. Технологиите бяха сравнително устойчиви.  Енергетиката беше сред най-слабите сектори, тъй като инвеститорите видяха потенциален натиск върху бъдещите разходи на компаниите.
В Европа цените на природния газ продължиха да се понижават до 50 евро за мегаватчас (с 40% от началото на годината и с 84% под миналогодишния връх), тъй като нивата в хранилищата на газ останаха много високи, въпреки липсата на доставки на руски газ. По-ниската цена на енергията подобри доверието на потребителите и бизнеса и помогна за по-доброто представяне на европейските акции.  Въпреки спада на общата инфлация, през февруари ЕЦБ повиши лихвените проценти с 50 б.т. до 2,5%, потвърждавайки намерението си "да запази курса на плавно повишаване на лихвените проценти и да ги поддържа на равнища, които ще осигурят своевременно връщане на инфлацията към целевото равнище от 2%". Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард изрази изрично намерението да увеличи лихвите с още 50 б.т. през март.  Друга причина, поради която акциите на еврозоната поскъпнаха през месеца, бе отварянето на Китай след отмяната на политиката на нулев-Ковид и силното потребителско търсене там на автомобили и луксозни стоки от Европа. Положителните лихвени проценти в Европа започнаха да се отразяват благоприятно и на печалбите във финансовия сектор. И така, сред най-добре представилите се сектори през месеца бяха комуникационните услуги, финансовите акции и тези за основни потребителски стоки, докато недвижимите имоти, ИТ и здравеопазването отбелязаха отрицателна месечна доходност.
Февруари бе добър месец и за акциите в България. Наред с повечето резултати по стария континент, родните индекси записаха втори месец с положителна доходност от началото на годината. През месеца започна търговията с акции на пазар BEAM на най-новия емитент, компанията за електро-компоненти Елмарк Инвест ЕАД, която набра над 4,5 млн. лв. от първичното си публично предлагане. През февруари, сред местните компании най-добре се представи фармацевтичният производител Софарма АД, чиято цена нарасна с близо 18%, а най-лошо – енергийната компания  Проучване и добив на нефт и газ АД, чиято акция спадна с над 22%.