През март световните акции рязко промениха посоката си на движение, като се понижиха с почти 5%, заличавайки всички печалби от началото на годината, и завършвайки тримесечието със спад от 1,3% (индекс MSCI World All-country в EUR). Ескалацията на войната в Близкия изток между САЩ и Иран наруши търговските потоци през Ормузкия проток, предизвиквайки изключителна волатилност при петрола и газа. С рязкото покачване на цените на суровия петрол и скока на европейския газов еталон TTF, енергийните акции получиха сериозен тласък. Въпреки това, тъй като апетитът за риск намаля, всички останали сектори се разпродадоха през по-голямата част от март – и месецът отбеляза най-слабото представяне на световните акции от повече от три години и половина досега. Основните американски индекси се понижаваха в продължение на пет последователни седмици; водещите NASDAQ и Dow Jones Industrial навлязоха в територията на корекцията (повече от 10% спад от последния връх), а широкият S&P500 едва я избегна. Индексът VIX (измерител на пазарната волатилност) скочи до 30 и остана толкова висок през целия месец – отразявайки несигурността около бъдещия растеж и инфлацията. Макроикономическите данни, идващи от най-голямата икономика в света, също показаха някои слабости: данните за заплащането за февруари разкри изненадващо нетна загуба на работни места; БВП за четвъртото тримесечие беше ревизиран надолу; а потребителските нагласи в Америка се понижиха – което увеличи притесненията за растежа по-късно през 2026г. Развиващите се пазари бяха регионът с най-слабо представяне през март, заличавайки печалбите, отчетени през януари и февруари. Страните вносителки на петрол бяха подложени на значителен натиск, като на много пазари бяха отчетени загуби от 10% или повече. Тъй като повече от 98% от енергията се внася, Южна Корея е особено чувствителна към повишаването на цените на петрола – на 4 март капиталовият ѝ пазар регистрира еднодневен рекорден спад от 12,2% (но за тримесечието остана с близо 24% нагоре). Китай отчете по-силен от очаквания ръст на поръчките през март, но акциите останаха потиснати заради зависимостта на страната от вноса на петрол от Близкия изток. Повишеното геополитическо напрежение разтърси и европейските пазари. Рязкото повишаване на цените на природния газ до равнища, наблюдавани за последен път при нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., породи опасения за бъдещия растеж на Европа – и европейските акции загубиха долу-горе една десета от стойността си. Глобално, най-добре се представиха Енергетиката и Комуналните услуги, докато Материалите и Промишлеността изостанаха. Традиционно-сигурните активи-убежище не издържаха: благородните метали спаднаха рязко през март, като златото се търгуваше с повече от 15% под януарския си връх, въпреки нарастващото геополитическо напрежение и инфлация. Рязкото понижение на цените на златото беше особено неблагоприятно за южноафриканските акции, които загубиха повече от 20% през месеца. В март се проведоха срещите на много централни банки по света, които решиха да запазят лихвите стабилни. Федералният резерв на САЩ (Фед) запази политиката си непроменена и сигнализира повишена предпазливост; няколко големи централни банки (Канада, Япония, Англия, Швеция, Швейцария) също запазиха политиката си без промяна, докато очакванията на инвеститорите за намаляване на лихвите избледняха предвид потенциално по-високата инфлация в бъдеще. Въпреки че дълговите книжа също бяха разпродадени през месеца поради опасенията на инвеститорите относно енергийните доставки и евентуалното повишаване на лихвите, именно облигациите осигуриха стабилност в балансираните портфейли, като смекчиха мартенския спад на акциите. Стабилният приход от лихви и тесните кредитни спредове помогнаха на облигациите да бият акциите през месеца. Пазарите на ДЦК бяха волатилни, като краткосрочният им край беше най-силно засегнат, тъй като очакванията за повишаване на лихвите замениха очакванията за намаляване. Японските държавни облигации рязко поевтиняха, особено емисиите с по-дълъг срок, на фона на несигурността по отношение на фискалната политика и много вероятното повишаване на лихвите от страна на Японската централна банка. Дълговите книжа на развиващите се пазари поевтиняха поради засилването на щатския долар, докато щатските ДЦК останаха сравнително устойчиви, като несигурността по пазарите значително се засили поради геополитическото напрежение между САЩ и Иран.
През март акциите в САЩ достигнаха територия на корекция (повече от 10% спад) и бяха сред най-слабо представящите се основни пазари през тримесечието. Индексът S&P500 спадна с 4,3% през първите три месеца на 2026 г., като потъваше в продължение на пет последователни седмици – доста рядко срещано за последните 75 години. Множество фактори допринесоха за този спад, включително засилените опасения за инфлацията, все по-войнствената реторика от страна на Фед и засилените опасения за начина, по който огромните инвестиции в изкуствен интелект ще донесат възвръщаемост. Въпреки че като цяло икономическият растеж изглежда се забавя, общата икономическа активност остана силна, дори и при задържането на повишените цени на енергията. Въпреки лекото намаляване на броя на откритите нови работни места и влошаването на потребителските нагласи, повечето продажби на дребно продължиха да показват устойчивост, което смекчи по-широкия икономически ефект. Траекторията на пазара се промени драстично през последния ден на февруари, когато геополитическото напрежение ескалира. Ударите на САЩ и Израел по Иран нарушиха транспортните потоци през критичния Ормузки проток, предизвиквайки рязко покачване на цените на петрола и значителна несигурност на световните финансови пазари. През март нагласите на инвеститорите се колебаеха между оптимизма за бързо разрешаване на конфликта и опасенията от протяжен конфликт, което допълнително засили волатилността. Акциите на енергийните компании се оказаха отличниците за тримесечието, като интегрираните производители, рафинериите и компаниите за енергийна инфраструктура скочиха заради по-високите цени на петрола. Компаниите за основни материали – като миньори, производители на химикали и преработватели на суровини – също се представиха добре, възползвайки се от прекъсванията в доставките, причинени от конфликта в Иран, и от нарастващите цени на суровините. Технологичните акции обаче бяха изправени пред значителни предизвикателства. Софтуерният сектор претърпя особено рязък спад, предизвикан от нарастващите опасения, че генеративният изкуствен интелект (ИИ) може да подкопае абонаментния модел на "софтуерът, като услуга" (SaaS). Този наратив за ИИ създаде разделение в Технологичния сектор: инвеститорите се насочиха към компании, осигуряващи инфраструктура за ИИ, като чипове, изчисления в облак и строители на центрове за данни, като същевременно се отдръпнаха от традиционните софтуерни компании – американските софтуерни акции загубиха една четвърт от стойността си през първите два месеца на годината. В ранните етапи на конфликта в Близкия изток Технологичните акции демонстрираха относителна устойчивост в сравнение с по-широкия американски пазар, тъй като инвеститорите предпочетоха по-големи и качествени компании по време на засилваща се икономическа несигурност. Въпреки това, преди края на месеца, дори и акциите на Технологичните компании се огънаха и завършиха март със спад от 3,8%. Американските ДЦК останаха стабилни през цялото тримесечие, като се възползваха от статута на страната като нетен износител на енергия и от охлаждането на пазара на труда, което спомогна за намаляване на инфлационните рискове. Федералният резерв запази лихвите без промяна на равнище 3,5%-3,75% и сигнализира за, евентуално, само едно понижение на лихвите тази година, като за нов председател на Федералния резерв бе номиниран Кевин Уорш. Върховният съд на САЩ се произнесе срещу митническата политика на администрацията на Тръмп, което го накара да измисли нови, временни, глобални тарифи. С признаците за слабост на пазара на труда и опасенията за смущения в бизнеса, предизвикани от ИИ, инвеститорите започнаха да очакват бъдещи понижения на лихвените проценти. Въпреки това засилената волатилност през март поради войната в Близкия изток и растящите цени на енергията доведоха до повишаване на доходността на държавните облигации (цените им спаднаха), поради пазарните спекулации за евентуални бъдещи повишения на лихввите.
Огромното покачване на цените на петрола през март предизвика рязък спад на европейските акции и заличи всички техни по-ранни резултати за тримесечието – общовропейският индекс Stoxx600 загуби 8% от стойността си (в EUR) през месеца. Бързо ескалиралите военни действия в Близкия изток и последвалото затваряне на корабоплаването през Ормузкия проток доведоха до най-голямото месечно увеличение на цената на суровия петрол тип Брент в историята! Инфлацията в еврозоната се ускори до 2,5% (от 1,9% през февруари), което е доста над целта на Европейската централна банка от 2%. Икономическата активност се забави, както подсказваше индексът на мениджърите по поръчките - производственият компонент остана под 50 (което показва свиване), а услугите се свиха за пети пореден месец. Конфликтът в Иран предизвика низходящи ревизии на прогнозите за икономическия растеж на Германия, Франция, Нидерландия и Италия. Обединеното кралство, обаче, отбеляза най-голямото намаление на очакванията за растежа сред основните европейски пазари, тъй като инфлационният натиск се засили доста от по-високите разходи за енергия. Очаква се по-слабите перспективи за растежа да ограничат възможностите на Английската централна банка за затягане на паричната политика и може да доведат до пауза в повишаването на лихвите. Докато голяма част от европейските акции спадаха през март поради конфликта в Близкия изток, акциите на Енергийните компании бяха окрилени. И все пак, някои от най-силните спадове дойдоха в икономически чувствителния сектор на Потребителските услуги, който пострада най-много през месеца. В сектора на Информационните технологии се наблюдаваха смесени резултати, тъй като софтуерът бе подложен на натиск от ефекта на ИИ, докато хардуерът и чиповете се представиха добре, след някои добре-приети от пазара корпоративни резултати. На пазарите за фиксиран доход британските Гилтове се понижиха с 2,0% през тримесечието, представяйки се по-слабо от останалите ДЦК поради нарастващите инфлационни рискове от енергийния шок и войнствената позиция на Английската централна банка. Пазарът на европейски ДЦК също се понижи – като цяло, спадът бе с 0.6%, тъй като ЕЦБ запази лихвите непроменени, но сигнализира за възможни повишения. ЕЦБ прогнозира и устойчива инфлация, отчасти обусловена от зависимостта на региона от вноса на енергия. За разлика от държавните, европейските корпоративни облигации се представиха по-слабо от американските си аналози, както в сегмента на инвестиционен клас, така и тези с висока доходност.
През м. март продължи засилената търговия на Българската фондова борса (БФБ) – в сравнение с година по-рано, оборотът се е удвоил и като брой сделки, и като номинален обем на сделките. Спадащата тенденция от предходния месец се запази и задълбочи през м. март – представителния индекс SOFIX загуби 6.4%, а „младшият“ BeamX – почти 10%.  На 17 март дружеството „Ейч Ар Кепитъл“ АД удари камбаната на БФБ, след като успешно реализира първата конвертируема емисия облигации на пазара за растеж Beam. Това е вече 6-та емисия облигации пласирани на beam пазара успешно. През месеца се проведе и втората стратегическа среща по програмата beamUp Lab (6то издание). Домакин бе Българската банка за развитие, а основен акцент на срещата бяха възможностите за дялово финансиране в подкрепа на старт-ъпи, малки и средни фирми. По традиция, избрани компании направиха демонстративно представяне пред инвеститори (investor pitch). И така, между сините чипове на родната борса, най-добре за м. март се представи „Холдинг Варна“ АД (+1.6%), а най-лошо – технологичната „Сирма груп холдинг“ АД (-18.4%).
Източник: Bloomberg, БФБ