Световните акции продължиха да растат през септември, като се покачиха с 1,1% за месеца, завършвайки третото тримесечие с 2,3% по-добре и достигайки почти 17% ръст от началото на годината, измерено чрез представянето на MSCI All-Country World Index (в евро). Истински учудваща си остава тяхната устойчивост: пазарите достигнаха няколко рекордни върхове през тримесечието, въпреки че подновеното напрежение в Близкия изток вдигна цените на петрола Brent над 100 USD за барел и повече от 80% от централните банки в развитите държави повишиха лихвените нива. Петролът скочи с 9,3% през септември и страшните 35,6% през тримесечието. Въпреки че облигационните пазари се бореха с нарастващата доходност, инвеститорите в акции останаха фокусирани върху силни печалби и продължаващи инвестиции в изкуствен интелект (AI). Съединените щати останаха важен двигател на тримесечния ръст, като S&P500 достигна нови върхове през лятото. Под повърхността обаче, търговията с AI промени посоката си: разпродажбата на чиповете през юли отстъпи място на ротация към големи доставчици на облачни платформи и софтуерни компании. Печалбите през септември бяха особено концентрирани – информационните технологии и комуникационните услуги бяха единствените сектори, които завършиха месеца положително. Необичаен контраст се появи и в оценките: корекциите нагоре на прогнозните печалби означаваха, че печалбите растат по-бързо от цените на акциите, което позволи всъщност множителите на оценките да спаднат, дори докато акциите се вдигаха. Европа се сблъска с особено неудобна комбинация от скъпа енергия и по-стегната парична политика. Природният газ в Европа се търгуваше над 70 EUR/MWh през по-голямата част от септември, което поднови опасенията относно инфлацията и разходите на бизнеса. Въпреки това, икономическата активност се оказа по-устойчива, отколкото енергийният шок можа да подскаже: композитният индекс на мениджъри по покупки (PMI) за септември достигна най-високото си ниво от началото на 2023 г. в еврозоната, докато съответният американски индикатор достигна най-силното си ниво от средата на 2021 г. В световен план, Енергетиката беше ясен победител за тримесечието, постигайки повече от два пъти по-голяма доходност от следващия най-добър сектор. Материалите, от друга страна, рязко се обърнаха през септември, тъй като нарастващите доходности на облигациите натежаха върху благородните метали след ралито им през август. Извън САЩ и Европа, акциите претърпяха силни обрати. Акциите на развиващите се пазари спаднаха през септември и през тримесечието. От лидер през първата половина на годината, Южна Корея стана най-слабия развиващ се пазар през третото тримесечие,след като акциите на производителите на чипове коригираха. Индия преживя най-дългата си седмична серия от загуби на акции от повече от шест години, под натиска на скъпата енергия и по-високите очаквания за лихвените нива. Междувременно по-малки пазари – включително Гърция, Колумбия и Полша – постигнаха двуцифрени тримесечни доходности. Япония също се открои: индексът на акции TOPIX се повиши 3,8% (в йени) за тримесечието, подкрепен от силни печалби и финансовите акции, въпреки че Банката на Япония повиши основната си лихва до най-високото ниво от 1995 г. Световните облигации спаднаха през третото тримесечие, тъй като упоритата инфлация и по-строгите парични политики тласнаха доходностите нагоре (доходността на облигациите и цените на облигациите се движат в противоположни посоки). През септември Федералният резерв на САЩ (Фед) и Европейската централна банка (ЕЦБ) повишиха лихвите с 25 базисни пункта, докато доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ скочи с 54 базисни пункта до 5,29%, а 30-годишните облигации достигнаха 5,64% в края на месеца. Усиленото частно кредитиране, свързано с изкуствен интелект, увеличи конкуренцията за капитал и усили натиска върху доходностите. В Европа бюджетни притеснения засилиха разпродажбата на облигации, като 10-годишната премия на Франция спрямо Германия достигна приблизително 94 базисни пункта на 10 септември – най-голямата от 2012 г. насам. Като цяло, септември и третото тримесечие подчертаха важно разделение: фондовите пазари продължиха да намират подкрепа в корпоративните печалби въпреки все по-враждебната конюнктура на лихвените нива и геополитиката.
     Американските акции завършиха септември с умерен спад, но общия резултат скрива много по-големи загуби на по-широкия пазар. Водещият индекс S&P500 спадна с 0,4%, докато технологично ориентираният Nasdaq Composite поскъпна с 1,9%. За разлика от него, Dow Jones Industrial Average спадна с 4,1%, а пък акциите на малките компании загубиха 5,3% за месеца. Тримесечната картина беше също толкова пъстра: S&P500 се покачи с 2,3%, а Nasdaq с 2,6%, докато индексът на малките компании Russell 2000 спадна с 7,2% (всички доходности са в USD). Най-явната характеристика на пазара беше подновената зависимост от най-големите компании. Равно-претегленият S&P500 – който дава еднакво тегло на всяка компания в състава си – спадна с 4,8% през септември и с 1,9% през тримесечието, рязко изоставайки от конвенционалния индекс. Така положителното тримесечие за основния индекс прикри значително по-слабото представяне отвъд доминиращите имена на големите компании. Изкуственият интелект остана най-силната, но и най-волатилната пазарна тема. Акциите, свързани с ИИ, първоначално се разпродадоха след призиви за забавяне на развитието, за да могат изследванията за безопасност да наваксат. Но тази реакция се оказа краткотрайна: инвеститорите оцениха силното търсене и търговския потенциал на сектора, което доведе до рязко възстановяване по-късно през месеца. Енергетиката беше най-силният сектор за тримесечието, подкрепен от по-високи цени на петрола, Технологиите и Здравеопазването също стабилно нараснаха. Комуналните дружества изостанаха след като покачването на лихвите направи доходността им от дивиденти непривлекателна. Интересно е, че по-силните очаквания за печалбите помогнаха да се компенсира този натиск върху оценките: S&P500 се търгува на около 19 пъти спрямо прогнозната печалба за следващата година – така подобрените прогнози за печалбата направиха оценките по-„нормални“, въпреки ръста на акциите през тримесечието. Макроикономическите данни показаха още един рязък контраст. Ръстът на БВП през второто тримесечие беше ревизиран от 1,5% на 2,2% годишно, но потребителското доверие спадна до най-ниското си ниво от 2014 г. насам. Американските облигации като цяло бяха доста разпродадени през третото тримесечие, като септември донесе основния спад: доходността на 10-годишните държавни облигации се повиши с 54 базисни пункта през месеца до 5,29%, докато 30-годишните достигнаха 5,64%. Постоянната инфлация, натискът върху цените на енергията и устойчивият растеж доведоха до първото увеличение на лихвите от Федералния резерв от 2023 г. – с 25 базисни точки до 3,75%–4,00%. Междувременно доходността на 10-годишните ДЦК се повиши от 4,75% до около 5,3%, достигайки нива, наблюдавани преди повече от две десетилетия. Усиленото издаване на държавен дълг и дългосрочни кредити, свързани с изкуствен интелект, нагнетиха напрежението, докато всъщност удвояването на лимитите за обратно изкупуване (от USD 2 милиарда на интервенция) не успя да спре нарастващите доходности. Индексът на Bloomberg US Aggregate Bond загуби 2,61% през септември и 3,51% през третото тримесечие, което бе най-слабото му тримесечие от 2022 г. Интересно е, че индексът на Morningstar за дългосрочни ДЦК спадна с 8% срещу само 1,8% спад за високодоходния индекс – което демонстрира как чувствителността към лихвените нива е по-пагубна от по-ниското кредитно качество. В обобщение, септември подчерта познато разделение: силните корпоративни печалби и инвестициите в изкуствен интелект продължават да подкрепят най-големите компании, докато по-високите разходи за лихви натежават върху потреблението на домакинствата.
    Европейските акции обърнаха курса си през септември, прекъсвайки петмесечна печеливша серия и заличавайки печалбите за тримесечието. Поразително е, че акциите спаднаха точно когато бизнес активността достигна най-силното си ниво за почти три и половина години: композитният PMI на еврозоната се покачи до 53.1 (което е 41-месечен връх), а данните, публикувани през септември, показаха ръст на БВП от 0.6% през второто тримесечие. Така икономическата устойчивост вече не е само положителна новина за инвеститорите, тъй като повишените цени на енергията и подновения инфлационен натиск засилиха очакванията за по-строга парична политика. ЕЦБ повиши депозитния си процент с 25 базисни точки до 2,50%, докато по-късно публикувани данни показаха, че инфлацията в еврозоната се е ускорила от 3,2% през август до 3,8% през септември – почти два пъти над целта на ЕЦБ. Суровият петрол Brent се върна над USD 100 за барел през тримесечието, докато европейският природен газ се търгуваше над 70 евро/MWh през по-голямата част от септември. По-високите цени на енергията подкрепиха производителите, но едновременно увеличиха разходите за домакинствата и бизнеса, и увеличиха натиска върху оценките на акциите. Европа има доста по-малко пряка експозиция от САЩ и части от Азия към инвеститорската еуфория, свързана с AI. В рамките на Еврозоната Енергетиката беше водещият сектор за тримесечие, докато Финансите и Материалите също се представиха добре;  Недвижимите имоти и Защитното потребление (стоки от първа необходимост) бяха сред най-слабите сектори. Великобритания беше интересен контрапункт, като индексът FTSE All-Share се покачи през тримесечието, подкрепен от експозицията си към енергия. Паричната политика също се различаваше от континенталната: Банката на Англия запази лихвения си процент на 3.75%, (въпреки че трима от девет съветници гласуваха за увеличение).Европейските облигации също спаднаха през третото тримесечие, като септември засили разпродажбата. Силното заемане, особено германската фискална експанзия, засили инфлацията и финансовия натиск. Доходността на 10-годишните немски ДЦК затвори на 3.58%, увеличение с 73 базисни точки за тримесечието. Франция се открои: ДЦК отчетоха загуба за тримесечието от над 5%, а спредът над германските Бундове достигна 119 базисни точки – най-широкият от дълговата криза в еврозоната през 2011 г. Отделно, през септември скок (от 67 б.т.) в доходността на 10-годишните ДЦК на Франция достигна 4.84%, надхвърляйки италианската 4.63% – което бе необичайно обръщане на традиционната йерархия на държавния риск! Въпреки непроменените лихви, доходността на британските 10-годишни ДЦК достигна най-високата си стойност от 2007 г., затваряйки на 5.41%, след ръст от 35 б.т. през септември; а доходността на 30-годишните ДЦК достигна най-високата си стойност от 1998 г. насам! 
    Септември донесе ново силно представяне на акциите на Българската фондова борса (БФБ) и завърши впечатляващо трето тримесечие. Представителният индекс SOFIX добави 4,23% за месеца, с което повишението му от началото на годината достигна почти 28%. Забележителното е, че само за последното тримесечие индексът нарасна почти двойно повече (17,3%), отколкото през цялото първо полугодие (+8,8%)! Ралито обаче не обхвана равномерно пазара: през септември широкият BGBX40 се повиши с 3,27%, а индексът на малките компании beamX отстъпи с 0,46%. Оживлението в търговията продължи: месечният оборот на БФБ достигна 91,9 млн. евро, повече от двойно спрямо август. Забележително, към 18 септември натрупаният оборот надхвърли този за цялата 2025 г., а към края на месеца достигна 648 млн. евро (почти +50% на годишна база). Това е особено показателно, тъй като самата 2025 г. бе най-силната по оборот за последните 12 години. Голямата корпоративна новина дойде на 24 септември: Schneider Electric обяви намерение за придобиване на българският шампион „Шелли груп“ при цена от 70 евро на акция, оценяваща компанията на приблизително 1,2 млрд. евро. За успешно затваряне на сделката и евентуално отписване от борсата обаче е нужно регулаторно одобрение, както и достигане на минимален праг от 95% от капитала. Сред компаниите в SOFIX най-добре за месеца се представи „Софарма“ (+14,1%), докато най-слабият резултат бе за „Уайзър технолоджи“ (-8,65%).

Източник: Bloomberg, БФБ