През юни се запази възходящата инерция на световните пазари на акции, тъй като устойчивите икономически данни и продължаващото облекчаване на паричната политика от страна на някои централни банки засилиха доверието на инвеститорите. Индексът MSCI All Country World Equity нарасна с 4,4% (в USD) през юни, като повечето основни регионални пазари допринесоха за продължаващото възстановяване.  Международните акции от развитите пазари (Европа и Азия) отново изпревариха американските благодарение на валутния ефект и успокояващите сигнали от централните банки. През второто тримесечие глобалният индекс нарасна с 11% (най-големият му тримесечен прираст за последните пет години), но пътят му беше потресаващ, отбелязвайки спад от над 13% в рамките на няколко дни след "деня на освобождението" на Тръмп, последван от ръст от 24% през последните 10 седмици на тримесечието. Компаниите в САЩ продължиха да отчитат сравнително високи корпоративни печалби за първото тримесечие, а солидните икономически данни позволиха на много борсови индекси там да достигнат рекордни стойности. Темата с изкуствения интелект продължи инерцията си от май, и технологичните акции водеха пазара по ръст. През юни щатският долар продължи да отслабва и вече е спаднал с над 10% през 2025 г. спрямо кошница от валути – най-лошото му начало на годината от 1973 г. досега. Европейските пазари изпитваха затруднения през юни, като повечето национални пазари отбелязаха незначителни загуби в местна валута. Оптимизмът, че фискалните стимули и реформите ще стимулират растежа, бе помрачен от някои разочароващи корпоративни печалби. ЕЦБ очаквано понижи лихвените проценти през юни, но въпреки това потребителските и бизнес нагласите се понижиха. На азиатските капиталови пазари се наблюдаваше разнообразно представяне: Япония и Китай отбелязаха известен напредък през месеца въпреки несигурността по отношение на тарифната политика на САЩ, докато Тайван и Южна Корея останаха отличници (с ръст от над 9% през юни), продължавайки да се възползват от нарастващото глобално търсене на чипове и технологии, свързани с изкуствения интелект. През месеца напрежението между Израел и Иран рязко ескалира, достигайки кулминацията си в средата на юни с въздушни удари, които за кратко разтърсиха световните пазари. Цените на суровия петрол тип "Брент" се повишиха с над 7% в рамките на деня поради заплахата, че Иран може да затвори Ормузкия проток: тесен воден път, който е най-стратегически важната точка за транспортиране на петрол в света, тъй като през него преминава приблизително 30% от световното производство на петрол и газ. В рамките на деня петролът достигна връх от над 80 долара за барел, след което отстъпи до 67-68 долара,  тъй като слабият отговор на Иран и прекратяването на огъня намалиха опасенията за доставките. Въпреки геополитическото изостряне настроенията на инвеститорите в Израел се подобриха, като индексът на акциите Tel Aviv 125 нарасна с почти 11% през месеца (в собствена валута), отразявайки увереност за регионалната сигурност. Данните за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) се повишиха леко през юни, като нараснаха от 49,4 на 49,5, сигнализирайки за бавно, но стабилно подобряване на настроенията в световното производство. Волатилността остана слаба – индексът VIX се понижи през юни – подчертавайки спокойствието, обхванало пазарите на акции. Акциите на компаниите от сектора на информационните технологии и телекомуникациите бяха водещи на пазара, докато тези на потребителските стоки и недвижимите имоти изостанаха. Рекапитулацията на първата половина на 2025 г. показва, че акциите с голяма пазарна капитализация в САЩ са нараснали с около 6% въпреки цялата волатилност около „Деня на освобождението“, но значително изостават от 20% възвръщаемост, отчетена от международните акции на развитите пазари (в USD), което се дължи на обявяването на стимулиращи политики в Европа и поевтиняването на щатския долар. Влиянието на отслабващия долар се вижда ясно на пазарите на фиксиран доход. Индексът Bloomberg Global Aggregate Bond нарасна с 0,88% през юни поради спадащата доходност на основните пазари на облигации (доходността на облигациите се движи обратно на цените на облигациите). По-меките данни за инфлацията и признаците за забавяне на икономическия растеж накараха инвеститорите да очакват понижаване на лихвените проценти от централните банки – Федералният резерв (Фед) на САЩ остана в режим на изчакване, но Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвените проценти през юни отново. Промяната в инвеститорските очаквания подкрепи цените както на държавните, така и на корпоративните облигации в световен мащаб. По-слабият щатски долар и стабилното търсене на висококачествени облигации допринесоха за положителното представяне на европейските ДЦК и през тримесечието те изпревариха американските си аналози. Кривите на доходност на всички основни пазари на ДЦК увеличиха наклона си (т.е. доходността се повиши сравнително повече при облигациите с по-дълъг срок). В САЩ това бе предизвикано и от опасенията за дългосрочната устойчивост на американския дълг, тъй като се смяташе, че одобреният от Камарата на представителите през юни „Голям красив законопроект“ ("Big Beautiful Bill") ще влоши положението с американския дълг. Агенцията за кредитен рейтинг Moody's наблегна на нарасналата тежест на финансирането на бюджетния дефицит на правителството на САЩ, и намали рейтинга на страната с една степен. Тя беше последната от трите големи рейтингови агенции, която лиши САЩ от безупречния им кредитен рейтинг.
         Пазарите на акции в САЩ продължиха впечатляващия си обрат през юни, въпреки че темпът на нарастване се забави донякъде след силното рали през май. Широкият индекс S&P500 се повиши с почти 5%, а технологичният Nasdaq100 добави над 6%, като и двата индекса достигнаха нови исторически върхове през месеца. Тарифите останаха в центъра на вниманието на инвеститорите през юни, въпреки че голяма част от първоначалното безпокойство се разсея, тъй като продължаващите преговори разкриха потенциално много по-благоприятни нива на тарифите, отколкото първоначално бяха опасенията. Комбинацията от възстановено доверие на инвеститорите и силен сезон на приходите помогнаха за стимулиране на акциите на технологичните компании с голяма пазарна капитализация. След като през първото тримесечие на 2025 г. се представиха по-слабо, "Великолепната седморка" постигна добра доходност през второто, като надмина останалата част от S&P500 с 14%. Акциите в САЩ бяха подкрепени и от корпоративните печалби за първото тримесечие, които като цяло бяха стабилни и това разшири ралито. Най-голям ръст през месеца реализираха растежни и циклични компании, като технологиите и енергетиката, а дефанзивните сектори, като комуналните услуги и потребителските стоки, се представиха по-слабо. Докато технологиите бяха подкрепени от продължаващия ентусиазъм около изкуствения интелект и силното търсене на чипове, енергетиката беше стимулирана от краткотрайното покачване на цените на петрола, предизвикано от внезапната ирано-израелска война. Макар че конфликтът предизвика значителна геополитическа нестабилност, реакцията на пазарите беше приглушена. След намесата на САЩ на 22 юни и след съобщението на ОПЕК за увеличаване на производството, цените на петрола отново се установиха под 70 щатски долара за барел суров петрол тип "Брент". Макроикономическата обстановка в САЩ остана като цяло благоприятна, с някои пукнатини: безработицата се задържа стабилна (на равнище 4,2%), но растежът на заплатите леко се забави; индексът на потребителските цени (CPI) показа, че годишната инфлация е под очакванията на анализаторите (от 2,5%), но се повиши незначително спрямо предходния месец (на 2,4% от 2,3%). И така, на заседанието си през юни Федералният резерв остави лихвените проценти непроменени, но спомена за възможно намаляване на лихвите през септември. На пазарите с фиксиран доход фокусът започна да се насочва от паричната политика, тъй като Фед не е сигурен за скорошно намаляване на лихвите, към фискалната политика и какво би означавало това за устойчивостта на дълга. Пазарите размишляваха върху последиците от "Големия красив законопроект" на Тръмп – оценено бе, че той ще влоши състоянието на държавния дълг на САЩ, тъй като може да добави към федералната задлъжнялост между USD 3 и 5 трлн. през следващите 10 години (преди да се отчетат евентуалните компенсации от мита). Законопроектът удължава предишните данъчни намаления, увеличава разходите за отбрана и съкращава разходите за програми като Medicaid (здравеопазване за бедни). Тъй като лихвените плащания на правителството вече надхвърлят 1 трилион щатски долара годишно, бяха изразени опасения относно устойчивостта на бъдещите държавни финанси. В резултат на това доходността на важните 30-годишни американски ДЦК се повиши с 20 б.т. през тримесечието, което направи кривата на доходностите още по-стръмна.
        Юни се оказа труден месец за европейските капиталови пазари поради подновеното търговско напрежение със САЩ. Ескалацията на тарифите на президента Тръмп, заплашваща с мита до 50 % върху ключови експортни стоки от ЕС като автомобили, стомана и фармацевтични продукти, помрачи перспективите пред икономическата обстановка в региона. Въпреки, че в крайна сметка ЕС договори отсрочка и прие базово мито от 10% като основа за по-нататъшни преговори, несигурността предизвика нестабилност на пазарите, особено в експортно ориентираните сектори. Индексът STOXX Europe600 завърши месеца с понижение от приблизително 1,3%, което отразяваше предпазливото настроение на инвеститорите. Германският индекс DAX загуби близо 0,4%, тъй като натежаха притесненията относно експозицията на промишлеността към американските мита. Много национални фондови борси също регистрираха загуби за месеца, макар и малки.  Освен външната търговия, геополитическите фактори също допринесоха за безпокойството на пазара. Нарастващото напрежение между Израел и Иран за кратко повиши цените на петрола, подкрепяйки енергийните акции – но и подхранвайки опасенията за инфлацията в Европа. Най-лошо представилите се отрасли през юни бяха автомобилната индустрия и търговията на дребно – и двата със спад от около 2%; слабо се представиха потребителските услуги и здравеопазването. За тримесечието обаче промишлеността бе начело в поскъпването на акциите, движена главно от акциите в областта на отбраната.  Споразумението на срещата на върха на НАТО, че страните ще увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, превърна акциите на европейските отбранителни компании в една от най-добре представящите се глобални инвестиционни теми тази година. Индексите на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната останаха слаби, като производството все още не расте. Инфлацията продължи да намалява – данните за индекса на потребителските цени (CPI) за май показаха, че цените са само с 1,9% по-високи спрямо година по-рано, забавяйки се от 2,2% през предходния месец. ЕЦБ намали очаквано лихвите, подчертавайки зависимостта от данните в условията на разнопосочни макроикономически сигнали. При положение че депозитната лихва на ЕЦБ вече е 2%, председателят Лагард посочи, че ЕЦБ може би се приближава към края на цикъла на лихвени намаления. Британският борсов индекс FTSE100 беше по-устойчив, но все пак се понижи поради продължаващия инфлационен натиск и политическия шум около фискалната политика на острова. Подобно на Фед, и Английската централна банка (АЦБ) запази лихвените проценти без промяна през юни. В цяла Европа пазарите с фиксиран доход останаха чувствителни, както към вътрешнополитическите събития, така и към глобалните перспективи за лихвите. Доходността на германските Бундове леко се повиши до 2,6% като цяло, отразявайки стабилните икономически данни и намалената рискова премия на основните европейски пазари. Доходността на италианските ДЦК остана повишена, отразявайки опасенията за устойчивостта на дълга и бавната скорост на реформите, въпреки че спредовете спрямо Бундовете се свиха донякъде. 
        Българският фондов пазар отбеляза по-умерен растеж в сравнение с рязкото покачване през м. май. Най-голямата новина за месеца бе, че на 4 юни Европейската комисия и ЕЦБ потвърдиха, че България изпълнява всички конвергентни критерии и може да приеме еврото, считано от 1 януари 2026 г. Представителния индекс SOFIX продължи възхода си с още 2.6% за месеца, достигайки нов исторически връх (вече +15% от началото на годината) и потвърждавайки позитивната тенденция. Широкият индекс BGBX40 също се повиши с малко над 1%, а индексът за малки компании beamX направо избухна с 11% ръст. Енергийният холдинг Петрол АД бе най-добре представилата се компания за месеца, с повишение 10,3%, докато с най-лоша доходност бе компанията за недвижими имоти Браво Пропърти Фонд АД, чиято цена спадна с близо 10%. На 12 юни Българската фондова борса и Централният депозитар проведоха 11-тото издание на „Деня на акциите“, в което участваха 26 инвестиционни посредници и банки. Събитието реализира рекорден оборот от 7 млн. лева и 999 сделки – почти четири пъти над средното дневно ниво за последната година. През месеца имаше и едно първично публично предлагане – младата компания за електролиза на водород „Грийн Иновейшън“ АД (Hydrogenera) набра успешно на основния пазар на БФБ 8 млн. лева. 

Източник: Bloomberg, БФБ