Световните акции отчетоха умерен ръст през юни – глобалният индекс MSCI All-Country World се повиши с 1.2% през месеца, но отчете впечатляващ тримесечен ръст от 15.8% — най-доброто му тримесечие за последните шест години! Така общото увеличение на световния индекс за първата половина на 2026 г. сега е 14,3% (всички в EUR). Основните движещи сили продължават да бъдат подновеният ентусиазъм около инвестициите в изкуствен интелект (AI) и намаляващото геополитическо напрежение в Близкия изток. Щатският долар се засили, докато цените на златото и петрола спаднаха рязко. Съединените щати остават в центъра на възхода при акциите. Основните американски пазарни индекси се покачиха силно през тримесечието – Nasdaq Composite скочи с повече от 20%! (в USD) – подкрепени от силни корпоративни печалби и продължаващо разширяване на капиталовите разходи, свързани с AI. Освен това, спадът в цените на петрола, след рамката за примирие между САЩ и Иран, помогна за подобряване на настроенията на инвеститорите. Общо 85% от компаниите в S&P500 надминаха очакванията за печалби, което е най-високият дял от 2021 г. насам. Европейските акции също отбелязаха силни печалби през тримесечието, като STOXX Europe 600 отбеляза двуцифрен ръст. По-ниските цени на енергията и устойчивата икономическа активност подкрепиха настроението на инвеститорите, въпреки че Европа изоставаше на технологично ориентирания американски пазар. Бумът на търсене на чипове и хардуер, свързани с AI, доведе до изключителното представяне на азиатските акции. С най-ниския си курс на йената за последните 40 години (¥162 за долар), японският Nikkei225 мина през най-добрите си три месеца изобщо, поскъпвайки с 37%. Индексът на Южна Корея KOSPI скочи с почти 70%, докато пазарът на Тайван – почти с 50%. Развиващите се пазари като цяло отбелязаха най-доброто си тримесечно представяне от 2009 г. досега, движени от засега ненаситното търсене около изкуствения интелект. Износът на Южна Корея е нараснал с 71% през юни на годишна база – най-големият такъв скок за последните 50 години. Особено избухва износът на полупроводници, с 200% увеличение, главно заради търсенето на чипове за памет. Въпреки това, цените на акциите на няколко технологични лидери пострадаха през юни: напр. акциите на Microsoft паднаха с почти една пета, което беше най-лошият им месец за последните 25 години. Китайските акции също продължиха да страдат, като спаднаха с над 7% общо през юни. Благоприятните показатели на индекса на мениджърите по поръчките (PMI) на услугите подсказваха силно търсене на износа, но вътрешното търсене, за разлика, намаля. Пазарите на облигации (и тези на суровини) бяха до голяма степен движени от променящите се очаквания за цените на енергията. Цените на суровия петрол рязко спаднаха от пролетните си върхове, тъй като геополитическото напрежение отслабна, а златото претърпя най-тежката си тримесечна загуба за повече от десетилетие. По-ниските цени на енергията подобриха инфлационната перспектива, но основният ценови натиск си остават постоянен, ограничавайки очакванията за значителни намаления на лихвените проценти от централните банки. Европейската централна банка (ЕЦБ) дори избра да повиши лихвите с 0,25% през юни, докато Федералният резерв (Фед) наистина запази лихвите непроменени, подчертавайки ангажимента си към ценова стабилност. Доходността на облигациите първоначално се повиши до многогодишни върхове (с ескалация на страховете), но по-късно се обърна заради перспективата за споразумение между САЩ и Иран. Фиксираният доход като цяло донесе положителна възвръщаемост въпреки повишената волатилност през тримесечието. На пазарите на държавен дълг Япония и САЩ се представиха по-слабо като цяло, докато в еврозоната Германия изостана от периферна Европа, като Гърция се представи особено силно за тримесечието. Корпоративните облигации се представиха добре, възползвайки се от стесняването на кредитните спредове и продължаващото търсене от страна на инвеститорите за привлекателни доходности. Европейските високодоходни облигации се изпъкнаха с доходност от 3.7% през тримесечието. Гледайки напред, високите оценки, силно концентрираното лидерство на пазара и несигурността около бъдещата политика на централните банка могат да доведат до по-голяма пазарна волатилност през втората половина на годината.
Американските акции записаха впечатляващо второ тримесечие, като S&P500 се покачи с 15,2%, NASDAQ Composite се изстреля с над 21%, а Dow Industrial добави 13% към стойността си (всички в USD). Това бе най-силното тримесечно представяне за американските индекси от 2020 г. досега. Пазарите бяха подкрепени и от демонстрирания устойчив икономически растеж, силните корпоративни печалби и продължаващ ентусиазъм към AI. Цикълът на инвестиции в AI остана доминиращата пазарна тема. Т. нар. Hyperscalers (инвеститори в инфраструктура за центрове за данни) увеличиха плановете си за капиталови разходи за 2026 г. до впечатляващите USD 700 милиарда, подкрепяйки силните резултати в сферата на полупроводниците, облачната инфраструктура и дейностите, свързани с центровете за данни. Американските акции минават през изключителен период на печалби. Сезонът на печалбите за първото тримесечие беше особено добър, като 85% от компаниите в S&P500 надминаха очакванията, докато се очаква печалбите за второто тримесечие да нараснат с над 23%. Това би означавало седмо поредно тримесечие с двуцифрен растеж (и второ поредно тримесечие с ръст на печалбите, надхвърлящ 20%!). Голямо пазарно събитие беше първичното публично предлагане, или ППП (IPO), на SpaceX на стойност USD 75 милиарда, най-голямото в човешката история досега. Заедно с няколко други големи предложения и значителни дългови емисии от други технологични компании, ППП-то временно натовари ликвидността и допринесе за обиране на печалбите при големите технологични акции през юни. В резултат на това доминиращите компании от "Великолепната седморка" загубиха инерция, като общо спаднаха с около 10% през месеца. Microsoft спадна с 17% — най-лошото си месечно представяне от декември 2000 г. насам — докато Apple, Meta и Nvidia също се отстъпиха. В същото време лидерството на пазара се разшири, като секторите като Финанси, Здравеопазване, Комунални услуги и по-малките компании се представиха по-добре – положителен знак за широтата и устойчивостта на ралито. Настроенията на инвеститорите се подобриха още повече, тъй като напрежението в Близкия изток намаля, а цените на петрола се отдръпнаха от априлския си връх близо до 120 USD за барел, намалявайки опасенията за инфлация. Комбинация от по-силен ръст на заплатите, нарастващо потребителско доверие и относително стабилна политическа обстановка под ръководството на новия председател на Фед, Кевин Уорш, подкрепи рисковите активи, въпреки сравнително високите им оценки. Доходността на държавните облигации на САЩ останаха като цяло непроменени през тримесечието, но забележителни движения под повърхността доведоха до по-плоска крива на доходността, тъй като краткосрочните доходности се повишиха, а дългосрочните понижиха. Пазарът на труда остана забележително устойчив, с по-силен от очаквания ръст на работните места и безработица от 4,3%, подкрепящи очакванията, че лихвите ще останат рестриктивни (по-високи) за по-дълго. Инфлацията се повиши до 4,2% на годишна база през май, основно задвижвана от рязко покачване от 7,0% на цените на бензина, а не от широко разпространен ценови натиск. Междувременно ръстът на заплатите остана скромен на 3,5% — едно от най-слабите годишни увеличения за последните пет години — което подсказва, че няма силен спираловиден ефект върху цените от заплатите. Федералният резерв задържа лихвите непроменени на 3.50%–3.75% и запази войнствения си тон. Въпреки това, доходността на дългосрочните облигации спадна умерено, като 30-годишните ДЦК завършиха тримесечието на 4.90%, което отразява увереността на инвеститорите, че инфлационният натиск постепенно ще отслабне през следващите месеци.
Европейските акции също отбелязаха силен месец и тримесечие, като общоевропейският индекс STOXX600 достигна нов исторически връх. Настроенията на инвеститорите бяха подкрепени от намаляване на напрежението в конфликта в Залива, подобряване на икономическите условия и очаквания, че ЕЦБ ще възприеме по-умерен подход към бъдещите повишения на лихвите. По-ниските цени на петрола помогнаха за облекчаване на инфлационния натиск в ключови икономики от Еврозоната, докато потребителското доверие се възстанови от ниските си нива през април. Континентална Европа беше категоричният регионален победител. Индексът MSCI Europe ex-UK (акциите на Европа, без Великобритания) нарасна с 14% през тримесечието (в EUR), задвижван от силния ръст на технологичните и финансовите акции. Технологичните компании се възползваха от продължаващия ентусиазъм около изкуствения интелект и стабилните корпоративни печалби, докато финансовите компании (предимно банки) получиха подкрепа от сравнително високите лихвени проценти. Подобрени данни за производството и положителни бизнес нагласи също засилиха увереността на инвеститорите. Енергетиката беше отличаващата се слабост. Докато цените на петрола се върнаха до нива, наблюдавани преди конфликта между Иран и САЩ, енергийните акции от региона спаднаха. Това беше особено очевидно в Норвегия, чийто пазар загуби повече от 13%, което го направи един от най-лошо представящите се в Европа и подчертава въздействието на по-ниските цени на суровините върху енергийно зависимите пазари. Британските акции отбелязаха положителен, но по-умерен тримесечен ръст от 3% (FTSE100 в GBP), изоставайки от континентална Европа поради по-голямата си експозиция към енергийни и други сектори, свързани със суровините. Политическите събития привлякоха внимание, когато Кийр Стармър се оттегли като лидер на Лейбъристката партия, проправяйки пътя за Андрю Бърнъм да стане петият министър-председател на Обединеното кралство за по-малко от десетилетие. Въпреки необичайната политическа обстановка, пазарите останаха основно фокусирани върху икономическия фундамент. Инфлацията остана над целта, докато Банката на Англия запази непроменените лихвите. Европейските ДЦК донесоха стабилни печалби през месеца и през второто тримесечие, тъй като инвеститорите пренасочиха вниманието си от инфлационните рискове към по-слабите перспективи за растеж. Въпреки че ЕЦБ повиши лихвите с 25 базисни пункта до 2,25%, облигациите на Еврозоната се представиха по-добре на световните пазари, подкрепени от умерената инфлация и очакванията, че по-нататъшното затягане ще бъде по-лимитирано. Представянето беше най-силно на периферните пазари, тъй като геополитическите притеснения намаляха – така италианските ДЦК имат доходност 2.5%, а испанските ДЦК – 1.9%, пред германските бунд с 1.5%, отразявайки повишения апетит за риск у инвеститорите,. Британските облигации бяха сред най-добре представилите се в световен мащаб, като нараснаха с 2.1% през тримесечието;  повече от възстановявайки загубите си от предходното тримесечие. Отслабващата икономическа активност, по-слабите данни за жилищното строителство и спадът на базисната инфлация от 3,1% на 2,6% намалиха очакванията за по-нататъшно затягане на лихвите от страна на Банката на Англия. Пазарите също реагираха спокойно на оставката на министър-председателя, като добре организираната смяна на ръководството помогна за ограничаване на политическата несигурност.
Юни месец бе сравнително обикновен като цяло и за акциите на Българската фондова борса (БФБ). Представителният индекс SOFIX се повиши с малко над 1%. Нагоре за месеца завършиха и всички останали индекси на родната борса, с изключение на недвижимите имоти (BG REIT). Продължава да се наблюдава оживление и подобрение в показателите на дейността след приемането на еврото – има увеличение в броя сделки спрямо година или месец по-рано, а оборотът също значително нараства (почти двойно). През юни месец се проведе поредното издание на инициативата „Ден за акции“, организирана от БФБ и Централен депозитар.  В нея се включиха общо 26 инвестиционни посредници и банки, като предоставиха възможност за търговия без комисионни за ритейл инвеститори. В „Деня за акции“ бе реализиран оборот от над 1.5 млн. евро, а броят на сключените сделки наближи 1000. Към края на месеца дойде и голямата новина, че международната компания MSCI, която администрира множество световни финансови индекси, повишава статута на българския капиталов пазар до Граничен пазар (Frontier Market). Признанието идва в резултат от последователните усилия на институциите и пазарните участници за подобряване на достъпа, ликвидността и инвестиционната среда в страната. За месеца, сред сините чипове на родната борса, най-добре за юни се представи холдингът „Химимпорт“ АД, с над 13% доходност, а най-лошо – технологичната компания „Уайзър Технолоджи“ АД, с (почти огледално) повече от 13% спад.
Източник: Bloomberg, БФБ