Ценна книга, която най-общо казано представлява дълг (заем), който държава или компания е взела. За да получи необходимата сума (по този заем) държавата или компанията продава облигации. Срещу тези облигации тя получава заемът, а придобилите облигациите получават от държавата или компанията лихва под формата на периодични плащания. При тези периодични плащания често се изплаща само лихва, а връщането на първоначалната дължима сума (главница, която също се нарича номинална стойност на облигацията или номинал) става в самият край (наричан падеж) заедно с последното лихвено плащане. Плащанията на лихва и връщането на главница по облигациите, най-често е задължително без възможност за пропускане на плащане. Ако това се случи, кредиторите (пенсионен фонд, взаимен фонд и т.н.) могат да поискат обявяването в несъстоятелност на издателя на облигациите – държава или компания.

Държавните облигации в повечето случаи са считани като едни от най-сигурните финансови активи, тъй като са подкрепени от данъците, които събира държавата. При трудности по изплащането на лихвите или самата главница, държавата може да вдигне данъците и така да гарантира, че изплащането им ще продължи.

Компаниите също взимат заеми като издават (емитират) облигации. Те се считат за по-рискови от държавните, но често – за по-ниско рискови от акциите на тези компании. Причината е, че в редките случаи на ликвидация на компанията, притежателите на облигации получават първи компенсации (ликвидационен дял), а притежателите на акции са последни. Също така, лихвите по облигациите се изплащат от приходите на компанията преди облагането им с данъци, като така притежателите на облигации получават лихвеноплащане преди притежателите на акции да получат дивидент. По-високият риск при корпоративните облигации обикновено компенсира притежателите им (лицата, които са дали заем на издателя на облигациите) с по-висока лихва.

Облигациите са с различен срок (време до падеж) като обикновено колкото по-дългосрочни са, толкова по-висока е лихвата по тях.

Освен това, издаващите ги държави или компании, както и самите облигации получават оценка за риска си – т.нар. кредитен рейтинг. Този кредитен рейтинг се определя от независими компании, които се наричат кредитни агенции. Например, към Юни 2021 Репулика България е с кредитен рейтинг BBB определен от една от водещите агенции Standard & Poor`s.

Цените на облигациите също могат да се променят нагоре или надолу като причината може да е промяна в лихвените проценти или промяна в кредитния рейтинг на издателя. Това означава, че освен лихвени приходи, ние можем да получим и капиталова печалба, като заедно те формират доходността по облигацията.

Пример:

Република Гърция премина през бурен период като последствие на глобалната финансова криза. В началото на 2006 година доходността по облигации, издадени от Република Гърция с падеж 10 години беше средно около 4%. В пика на кризата за страната през 2012 година доходността по гръцки облигации с 10-годишен падеж достигнаха 29%. Съотношението дълг към брутен вътрешен продукт – едно от най-използваните сравнения – на Република Гърция през 2012 достигна 162% - един от най-високите в света. Въпреки това, страната успя да премине през този труден период и да продължи да изплаща лихви по дълга си.