Изминалата седмица донесе нови разочарования на финансовите пазари.  Основните американски борсови индекси започнаха и завършиха седмицата с големи дневни спадове, като S&P500, NASDAQ и Dow Jones се понижиха с по повече от 4% за периода. Това беше второто поредно седмично понижение за S&P500, който прекъсна положителната инерция, довела до ръст на индекса с повече от 17% от средата на юни до средата на август. Сериозният спад дойде след речта на председателя на ФЕД, Джером Пауъл, който звучеше войнствено заявявайки, че централната банка остава ангажирана с политиката си на агресивно повишаване на лихвените проценти, дори с риск да подсили надвисналата рецесия. Пауъл повтори, че още едно "необичайно голямо" повишение на лихвените проценти може да бъде очаквано следващия месец, защото последните данни, показващи охлаждане на инфлацията, "са далеч от това", което ФЕД иска да види. Наистина, месечният показател за инфлацията, който Федералният резерв на САЩ използва като предпочитан измерител на ценовите нива, потвърди, че инфлацията напоследък се е забавила: потребителските цени, измерени чрез индекса на разходите за лично потребление, са нараснали с 6,3% през юли спрямо година по-рано, което е спад спрямо 6,8% през юни.
Така, след изявлението на Пауъл, че не се задава скорошна промяна в политиката на агресивно повишаване на лихвените проценти, доходността на държавните облигации на САЩ се повиши (цените на облигациите и доходността им се движат в противоположни посоки).  Обърнатият наклон на кривата на доходността на американските ДЦК се засили, тъй като доходността по 2-годишните съкровищни облигации, които са по-чувствителни към предстоящите политически решения, нарасна заедно с долара. Подобна инверсия (обратен наклон) на кривата се смята за предвестник на наближаваща рецесия.  Перспективата за по-високи лихви подкрепи щатския долар, който в началото на седмицата достигна нов многогодишен връх – еврото отново спадна под паритета с долара и е на най-ниското си ниво от две десетилетия насам. По-слабото евро увеличава разходите за внос в Европа, което води до повишаване на цените (особено на енергията). Според Бундесбанк това са фактори, които могат да помогнат за навлизането на Германия в рецесия през следващите месеци.
Акциите в Европа също поевтиняха, понеже се засилиха опасенията, че усилията на ключовите централни банки да намалят инфлацията могат да задълбочат икономическия спад. В местна валута паневропейският индекс STOXX600 приключи седмицата с над 2,5% по-ниско. Доходността на основните държавни облигации в Еврозоната се повиши на фона на засилващите се очаквания за по-резки увеличения на лихвените проценти и данните, сочещи забавяне на стопанската дейност. Върху нагласите на инвеститорите натежаха и цените на природния газ, които се повишиха до рекордни нива, след като руският държавен доставчик на природен газ "Газпром" обяви, че в края на август ще има допълнителни спирания на газопровода "Северен поток 1" към Европа, свързани с техническа поддръжка. Потокът по тръбопровода в момента е едва 20% от договорения обем.
Родният фондов пазар също отбеляза спад през изминалата седмица, макар и доста по-умерен отколкото този на международните финансови пазари. Основните български пазарни индекси завършиха периода с намаления около и под 1%. Сред българските компании най-добре се представи холдингът Стара планина АД, чиято цена се покачи с над 9% за седмицата, а най-лошо –  друг холдинг, Доверие Обединен Холдинг АД, чиято цена на акцията спадна с 3,5%. Още...